9.03.2010 г., 12:31

Хиляда пъти не един

1.5K 0 13

Колко думи изказахме

Колко чувства размазахме

Даже вече не броим

Хиляда пъти не един

Мъчим се да си простим

Щурците пеят в лятна нощ

Огласят с цялата си мощ

Ако можехме да разгадаем

Какво ли щяхме да узнаем

Защо щурците пеят неуморно

Защо звездите греят чудотворно

Колко пъти премълчахме

Колко пъти ний горяхме

В чужди и в свои клади

Слагахме душите млади

Каква е тайната на любовта

Дали е скрита в песента

Щуреца дето нощем свири

Или в бялата луна

Която бяга по баири

Дали ще можем да простим

Хиляда пъти не един 

И никога да не броим

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПОЗДРАВИ ,ЦВЕТИ, МАЛЧО,БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!!!ЩЕ СЕ ПОВТОРЯ -ЛЮБОВ,ПРОШКА ЗДРАВЕ!!!
  • Aко можехме да прощаваме и да не търсим вината в това кой какво направил, че защо. Да влагаме повече любов до къде ли щяхме да стигнем . Поздрави драги ми Любомир
  • Незнам просто какво да кажа...все същото,но поне истина и от сърце-много красиво и смислено написано!!!От хилядата пъти не един, а ЕДИНСТВЕН!Поздрави!!!
  • Любов за вас,БОРКО,СЕЛВЕР,АНГЕЛ,НЕЛИЧКА,ТОНИ.ПРОШКАТА ЛЕКУВА....ВСИЧКИ ГО ЗНАЕМ, Е НЯКОЙ НЕ ГО ПРИЕМАТ НО ЩЕ СЕ НАУЧИМ .ТОПЛИНКА ПРИЯТЕЛИ!!!
  • От няколко дни не бях чела нищо тук, прочетох ги със задна дата и всички ми харесаха!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...