Хиляди разцъфнали лета

13 февр. 2021 г., 07:42

Поэзия

243 2 2

Може би животът не прощава,
сложим ли в душите си лъжа...
Мога ли за миг да не внимавам
и да се порадвам на света?

Нощите са моята утеха.
Дните са затворена врата.
Още ли мечтаем за успеха,
който ни издига над света?

Блянове прелитат като птици,
скитат се в небесните гърди.
Може би животът е старица,
тръгнала по пътя призори...

Има ли с кого да се прегърнем,
всичко ще надвием с лекота.
Зимите навярно ще превърнем
в хиляди разцъфнали лета...

Хиляди разцъфнали лета

Свързани произведения

Комментарии

Предложения