Хиляди разцъфнали лета
Може би животът не прощава,
сложим ли в душите си лъжа...
Мога ли за миг да не внимавам
и да се порадвам на света?
Нощите са моята утеха.
Дните са затворена врата.
Още ли мечтаем за успеха,
който ни издига над света?
Блянове прелитат като птици,
скитат се в небесните гърди.
Може би животът е старица,
тръгнала по пътя призори...
Има ли с кого да се прегърнем,
всичко ще надвием с лекота.
Зимите навярно ще превърнем
в хиляди разцъфнали лета...
© Димитър Драганов All rights reserved.
