Химн

Хляб и зрелища... дойде време тъмно.

Ножът вече не маже филия.

Струната не носи наслада.

А гласът Божи прокудихме някъде.

Мъгла, невиждащи очи, сълзи, тъмнина!?

Защо се усмихваме,щом скърбим...

Търсим зрелища, тъжно, нали.

Залъгваме сънища, будни сме, спим.

А някъде там, между натура и сън...

Някой душите продава,и не само тях!?

Светлината без въздух не съществува.

Погребани живи без лица, излъгани.

Смирени... Защо, та нали сме чада Божи.

От какво бягаме и тъжим!?

Нямали сме, имахме... плакахме, давахме.

Но сме Народ с истински химн!