Хинин
Нямам вече вдъхновение,
дъждът отми го цялото.
На самотата съм владение,
безмълвно ми е тялото.
Нямам вече хъс, движение -
вятърът вековен сън заспа.
Не виждам лъч, знамение,
намирам се в летаргия, тъга…
Нямам вече и въображение.
Облак гръмоносен ме застла.
На сивотата пак съм отражение,
замитам спомени с коса-метла.
Имам нещо като единение -
нощно виждане без очила.
Сега съм само вцепенение,
душата ми е цяла в горчила!
© Манипулирам Все права защищены