10 мая 2014 г., 10:06

Хинин 

  Поэзия » Другая
767 0 8

Хинин

 

Нямам вече вдъхновение,

дъждът отми го цялото.

На самотата съм владение,

безмълвно ми е тялото.

Нямам вече хъс, движение -

вятърът вековен сън заспа.

Не виждам лъч, знамение,

намирам се в летаргия, тъга…

Нямам вече и въображение.

Облак гръмоносен ме застла.

На сивотата пак съм отражение,

замитам спомени с коса-метла.

Имам нещо като единение -

нощно виждане без очила.

Сега съм само вцепенение,

душата ми е цяла в горчила!

 

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми ! Допадна на настроението ми, благодаря !
  • Хареса ми!
  • Благодаря Васил, Йордан, Юлия! Бъдете здрави и вдъхновени
  • Душата ти е чиста и истинска, щом усеща и твори по този начин! Бъди! Поздрав!
  • Сивото е смесица от черно и бяло. Тъгата ще изчезне и вдъхновението ще дойде когато бялото стане повече. Пожелавам ти го.
  • тъжно, но хубаво!
  • Много благодаря, че си тук, прегръщам те!
  • Дори и така, Ти пишеш, М-че...

    Горе главата, високо Духът!

    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??