Хинин
Нямам вече вдъхновение,
дъждът отми го цялото.
На самотата съм владение,
безмълвно ми е тялото.
Нямам вече хъс, движение -
вятърът вековен сън заспа.
Не виждам лъч, знамение,
намирам се в летаргия, тъга…
Нямам вече и въображение.
Облак гръмоносен ме застла.
На сивотата пак съм отражение,
замитам спомени с коса-метла.
Имам нещо като единение -
нощно виждане без очила.
Сега съм само вцепенение,
душата ми е цяла в горчила!
© Манипулирам All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
