Хинин
Нямам вече вдъхновение,
дъждът отми го цялото.
На самотата съм владение,
безмълвно ми е тялото.
Нямам вече хъс, движение -
вятърът вековен сън заспа.
Не виждам лъч, знамение,
намирам се в летаргия, тъга…
Нямам вече и въображение.
Облак гръмоносен ме застла.
На сивотата пак съм отражение,
замитам спомени с коса-метла.
Имам нещо като единение -
нощно виждане без очила.
Сега съм само вцепенение,
душата ми е цяла в горчила!
© Манипулирам All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
