10 may 2014, 10:06

Хинин

  Poesía » Otra
1.1K 0 8

Хинин

 

Нямам вече вдъхновение,

дъждът отми го цялото.

На самотата съм владение,

безмълвно ми е тялото.

Нямам вече хъс, движение -

вятърът вековен сън заспа.

Не виждам лъч, знамение,

намирам се в летаргия, тъга…

Нямам вече и въображение.

Облак гръмоносен ме застла.

На сивотата пак съм отражение,

замитам спомени с коса-метла.

Имам нещо като единение -

нощно виждане без очила.

Сега съм само вцепенение,

душата ми е цяла в горчила!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми ! Допадна на настроението ми, благодаря !
  • Хареса ми!
  • Благодаря Васил, Йордан, Юлия! Бъдете здрави и вдъхновени
  • Душата ти е чиста и истинска, щом усеща и твори по този начин! Бъди! Поздрав!
  • Сивото е смесица от черно и бяло. Тъгата ще изчезне и вдъхновението ще дойде когато бялото стане повече. Пожелавам ти го.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...