На нечий прозорец угасва вечерта,
Разгръща луната своите лъчи
И тихо прокрадва се в нощта
Черна сянка с кървави очи.
Стъпките й бавно отшумяват
Сред зелената трева навън,
Пред нея жертвите й се явяват,
С целувката си осъжда ги на сън.
Проблясват зъби в тъмнината,
Забиват се в нечие спокойно тяло,
Крадат от него топлината
И остава то безжизнено и бяло. ...