11 нояб. 2010 г., 23:50

Хищно цвете

1.5K 0 40

Хищно цвете

 

Възвишените мисли
кръжат неизвисени.
В очите мръква. Нощем
безсънна е тревата.
Луната обица е
на блудната вселена,
в чиято празна пазва
утихвам като вятър.

Тук красотата цъфна
със нрав на хищно цвете,
ала не се стъписах
пред алчните ù устни.
Око на бухал в мрака
остана да ми свети...

Аз дяволското цвете
докоснах... И откъснах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Метафорите къртят
    Само откъсването накрая стои някак странно... Лирическият герой през цялото време се възхищава на една красота и пленителното й привличане, пък вместо някаква грижа или ласка, накрая къса... Тук късането не е на нивото на останалите просто разбиващи метафори.
    Като цяло чудна картина, страхотен набор от изрази и майсторско съчетание между тях!
  • х-ах-ах...,,дяволско,,значи,а?..с Милко...
  • Явно еротиката в мен спи дълбоко, защото чисто еротично не го прочетох, но така, както аз го чета, много ми харесва. Оригинално, изчистено от ненужно многословие, висока асоциативност, много добра метафора. Какво съм се разписала и аз... Браво!
  • И защо си го сложил в категория "Друга",като има толкова прикрита еротика в него,особено в поантата,ха-ха!!!
  • Око на бухал в мрака
    остана да ми свети...
    Наистина много силни думи! Избрах си и любим цитат. Сърдечно те поздравявам за прекрасния стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...