Хищно цвете
Възвишените мисли
кръжат неизвисени.
В очите мръква. Нощем
безсънна е тревата.
Луната обица е
на блудната вселена,
в чиято празна пазва
утихвам като вятър.
Тук красотата цъфна
със нрав на хищно цвете,
ала не се стъписах
пред алчните ù устни.
Око на бухал в мрака
остана да ми свети...
Аз дяволското цвете
докоснах... И откъснах.
© Владимир Виденов Все права защищены
Само откъсването накрая стои някак странно... Лирическият герой през цялото време се възхищава на една красота и пленителното й привличане, пък вместо някаква грижа или ласка, накрая къса... Тук късането не е на нивото на останалите просто разбиващи метафори.
Като цяло чудна картина, страхотен набор от изрази и майсторско съчетание между тях!