11.11.2010 г., 23:50

Хищно цвете

1.5K 0 40

Хищно цвете

 

Възвишените мисли
кръжат неизвисени.
В очите мръква. Нощем
безсънна е тревата.
Луната обица е
на блудната вселена,
в чиято празна пазва
утихвам като вятър.

Тук красотата цъфна
със нрав на хищно цвете,
ала не се стъписах
пред алчните ù устни.
Око на бухал в мрака
остана да ми свети...

Аз дяволското цвете
докоснах... И откъснах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Метафорите къртят
    Само откъсването накрая стои някак странно... Лирическият герой през цялото време се възхищава на една красота и пленителното й привличане, пък вместо някаква грижа или ласка, накрая къса... Тук късането не е на нивото на останалите просто разбиващи метафори.
    Като цяло чудна картина, страхотен набор от изрази и майсторско съчетание между тях!
  • х-ах-ах...,,дяволско,,значи,а?..с Милко...
  • Явно еротиката в мен спи дълбоко, защото чисто еротично не го прочетох, но така, както аз го чета, много ми харесва. Оригинално, изчистено от ненужно многословие, висока асоциативност, много добра метафора. Какво съм се разписала и аз... Браво!
  • И защо си го сложил в категория "Друга",като има толкова прикрита еротика в него,особено в поантата,ха-ха!!!
  • Око на бухал в мрака
    остана да ми свети...
    Наистина много силни думи! Избрах си и любим цитат. Сърдечно те поздравявам за прекрасния стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...