Хищно слънце
Езиците му жадно обгориха
последната, студена тъмнина
и падналата синя тишина -
прегърнаха зловещо и изпиха...
В короните дървесни после тихо
приседнаха на божии ята -
и в корена на земната снага,
пролазиха по змийски, и се свиха...
а слънчевите устни се забиха
в настъпилата горска тишина,
увиснала по изгревните щрихи, ...