23 февр. 2010 г., 09:20

Хищно слънце

1.3K 0 25

Хищно слънце

 

Езиците му жадно обгориха

последната, студена тъмнина

и падналата синя тишина -

прегърнаха зловещо и изпиха...

 

В короните дървесни после тихо

приседнаха на божии ята -

и в корена на земната снага,

пролазиха по змийски, и се свиха...

 

а слънчевите устни се забиха

в настъпилата горска тишина,

увиснала по изгревните щрихи,

 

преди с вика на похотна жена -

зората като кучка да извика,

усмихнатото синьо на деня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хищно!
    "преди с вика на похотна жена -
    зората като кучка да извика,
    усмихнатото синьо на деня..."
    добър...оргазъм
  • После кой ще ми говори за цинични сравнения...Поздрав за написаното! Хареса ми!
  • Чудесно е Нели, твоето Хищно слънце !
    Не е много лесно за четене и възприемане буквално,
    но пък и в това му е чарът !
    Изискано е !
    Хареса ми и те поздравявам !
    Желая ти успех !
    Шестичка !
  • Хаха....
    дамм..
    всеки дето не разбира, тук за малко се поспира...

    Тошко, благодаря!
  • Господин Морски може единствено и последно да каже, че не ползва гугъл и уикипедия за да си проверява правописа

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...