Хищно слънце

Поезия » Пейзажна

1.3K 0 25

Хищно слънце

Езиците му жадно обгориха

последната, студена тъмнина

и падналата синя тишина -

прегърнаха зловещо и изпиха...

В короните дървесни после тихо

приседнаха на божии ята -

и в корена на земната снага,

пролазиха по змийски, и се свиха...

а слънчевите устни се забиха

в настъпилата горска тишина,

увиснала по изгревните щрихи,

преди с вика на похотна жена -

зората като кучка да извика,

усмихнатото синьо на деня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ananel (Нелиса)

Хищно!
"преди с вика на похотна жена -
зората като кучка да извика,
усмихнатото синьо на деня..."
добър...оргазъм

2010-08-24T15:03:52+03:00
Litta (Деница Георгиев)

После кой ще ми говори за цинични сравнения...Поздрав за написаното! Хареса ми!

2010-04-20T11:03:44+03:00
monilia (Симеон Пенчев)

Чудесно е Нели, твоето Хищно слънце !
Не е много лесно за четене и възприемане буквално,
но пък и в това му е чарът !
Изискано е !
Хареса ми и те поздравявам !
Желая ти успех !
Шестичка !

2010-03-31T11:59:35+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Хаха....
дамм..
всеки дето не разбира, тук за малко се поспира...

Тошко, благодаря!

2010-03-06T15:40:43+02:00
morski (Христо Пехливанов)

Господин Морски може единствено и последно да каже, че не ползва гугъл и уикипедия за да си проверява правописа

2010-02-26T11:56:38+02:00