3 мая 2009 г., 21:01

Хлад

805 0 0

Когато отворя очи,

светът ми е сив... на черти...

Черно-бял телевизор

сякаш имам пред мен

и уви...

ни един човек оцветен

не излиза.

.

Когато отворя уши,

чувам тежките думи

на черно белите хора

със бедни души.

Вече чувствам умора

от половинчатите дни.

.

Когато отворя сърце,

вледенявам наред

продължа ли напред

от вина съм обзет,

че не искам до мен

да стоиш и да пречиш.

И назад ги избутвам

кулите ти въздушни.

Твоите замъци срутвам,

те на мен са ми чужди.

И от мен са далече.

.

Чувствам хлад,

но горещ.

Любовта беше свещ,

бях назад

и гореше.

Щом напред продължих,

просто я изгасих...

А студът ме топеше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светозар Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...