Когато отворя очи,

светът ми е сив... на черти...

Черно-бял телевизор

сякаш имам пред мен

и уви...

ни един човек оцветен

не излиза.

.

Когато отворя уши,

чувам тежките думи

на черно белите хора

със бедни души.

Вече чувствам умора

от половинчатите дни.

.

Когато отворя сърце,

вледенявам наред

продължа ли напред

от вина съм обзет,

че не искам до мен

да стоиш и да пречиш.

И назад ги избутвам

кулите ти въздушни.

Твоите замъци срутвам,

те на мен са ми чужди.

И от мен са далече.

.

Чувствам хлад,

но горещ.

Любовта беше свещ,

бях назад

и гореше.

Щом напред продължих,

просто я изгасих...

А студът ме топеше...