Хладна идилия
Красиво е, прекрасно, диво-
лунно, свежо, мълчаливо.
Лежа си сгушена,
притихнала в омая-
сън не чувствам,
вдъхвам тишината на безкрая...
Планински хлад обгръща ме изцяло,
в идилия потръпва леденото тяло.
Студът ме приковава, лепне, дебне,
но следва изгрев и сумракът ще изчезне.
Небето се оглежда във водата,
за да усмихне нежно сетивата.
Очаквам Слънцето ми да изгрее,
скованото ми тяло с обич да облее.
Протягам се за него под звездите,
прегръщам го и сбъдват се мечтите.
Прекрасна нощ е, с ледена снага
щастливо пее моята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Трендафилова Все права защищены
