Прехвърля есента
от грозде броеница
във вихър от листа
под опустели жици.
Бродира и реди
поля, гори – в шевица.
Небето се рои
на черни върволици.
Дъжд лее сводът сив –
обърната паница.
Сънува пес дръглив
в зора димяща – птици.
25.06.2023
Това е второто стихотворение, което участва в VIII Международен поетичен конкурс „И във Златна есен със любов и песен“ Казанлък, 2023 и не спечели нито една награда.
© Мария Димитрова Все права защищены
Намерил си кого
да питаш за вината –
кралицата Марго,
аскет и въздържател 😀