3 нояб. 2023 г., 06:17

Хладни видения

637 1 2

Прехвърля есента

от грозде броеница

във вихър от листа

под опустели жици.

 

Бродира и реди

поля, гори – в шевица.

Небето се рои

на черни върволици.

 

Дъжд лее сводът сив –

обърната паница.

Сънува пес дръглив

в зора димяща – птици.

 

25.06.2023

 


Това е второто стихотворение, което участва в VIII Международен поетичен конкурс „И във Златна есен със любов и песен“ Казанлък, 2023 и не спечели нито една награда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Юри, явно трябва да ти отговоря на стихотворния въпрос:
    Намерил си кого
    да питаш за вината –
    кралицата Марго,
    аскет и въздържател 😀
  • Мария! 😀
    Защо през есента
    ошушкваме лозята,
    и вече - любовта
    я търсим във вината!

    Нещо не мога да слагам петолъчки от телефона.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...