3 nov 2023, 6:17

Хладни видения

638 1 2

Прехвърля есента

от грозде броеница

във вихър от листа

под опустели жици.

 

Бродира и реди

поля, гори – в шевица.

Небето се рои

на черни върволици.

 

Дъжд лее сводът сив –

обърната паница.

Сънува пес дръглив

в зора димяща – птици.

 

25.06.2023

 


Това е второто стихотворение, което участва в VIII Международен поетичен конкурс „И във Златна есен със любов и песен“ Казанлък, 2023 и не спечели нито една награда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Юри, явно трябва да ти отговоря на стихотворния въпрос:
    Намерил си кого
    да питаш за вината –
    кралицата Марго,
    аскет и въздържател 😀
  • Мария! 😀
    Защо през есента
    ошушкваме лозята,
    и вече - любовта
    я търсим във вината!

    Нещо не мога да слагам петолъчки от телефона.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...