3.11.2023 г., 6:17

Хладни видения

633 1 2

Прехвърля есента

от грозде броеница

във вихър от листа

под опустели жици.

 

Бродира и реди

поля, гори – в шевица.

Небето се рои

на черни върволици.

 

Дъжд лее сводът сив –

обърната паница.

Сънува пес дръглив

в зора димяща – птици.

 

25.06.2023

 


Това е второто стихотворение, което участва в VIII Международен поетичен конкурс „И във Златна есен със любов и песен“ Казанлък, 2023 и не спечели нито една награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Юри, явно трябва да ти отговоря на стихотворния въпрос:
    Намерил си кого
    да питаш за вината –
    кралицата Марго,
    аскет и въздържател 😀
  • Мария! 😀
    Защо през есента
    ошушкваме лозята,
    и вече - любовта
    я търсим във вината!

    Нещо не мога да слагам петолъчки от телефона.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...