Nov 3, 2023, 6:17 AM

Хладни видения

636 1 2

Прехвърля есента

от грозде броеница

във вихър от листа

под опустели жици.

 

Бродира и реди

поля, гори – в шевица.

Небето се рои

на черни върволици.

 

Дъжд лее сводът сив –

обърната паница.

Сънува пес дръглив

в зора димяща – птици.

 

25.06.2023

 


Това е второто стихотворение, което участва в VIII Международен поетичен конкурс „И във Златна есен със любов и песен“ Казанлък, 2023 и не спечели нито една награда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Юри, явно трябва да ти отговоря на стихотворния въпрос:
    Намерил си кого
    да питаш за вината –
    кралицата Марго,
    аскет и въздържател 😀
  • Мария! 😀
    Защо през есента
    ошушкваме лозята,
    и вече - любовта
    я търсим във вината!

    Нещо не мога да слагам петолъчки от телефона.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...