27 янв. 2005 г., 14:56

Хлебарки ме лазят

991 0 4

Хлебарки по тялото ми

Хлебарки ме лазят.
Името си не помня.
Виждам знаме.
Под земята съм.

Направи нещо!
Кажи името ми!
Направи нещо!
Измъкни ме!

Хлебарки по снимките.
Чернобели спомени.
В краката ми -плъхове.
И нищо не помня!

Направи нещо!
Всичко е позволено!
Кажи името ми!
Измъкни ме от тук!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ааа страхотно е!
  • Караш ме да се усмихвам...Невероятен талант и усет за нещата. Браво!
  • ...и от мен наистина е страхотно! Направо си имаш фен клуб в наше лице
  • ...поздрави от мен за страхотното стихотворение!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....