Хляб и вино
Той не е като други мъже,
не сяда в кварталната кръчма,
не псува и дори не кълне
съдбата си трудна и мъжка.
Дъщеря му вчера проходи,
омеси ѝ питка за здраве,
и скришом две сълзи отрони
с молитва към хляба да пази
слънцата в главицата малка,
сърцето под бялата дрешка,
и в съня ѝ- майчина ласка,
усмивката чиста и крехка.
Раздаде по равно от хляба
и погълна го сивия здрач.
Понесъл в душата си храма,
приседна...Сякаш морен ездач...
Изхлипа пред снимката жълта,
потъна в очи от безбрежност.
Със вино преля и въздъхна:
Не признавам смъртта, моя вечност!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивита Все права защищены
