Ivita_Mirianova (Ивита)
54 2548
27.08.2023 г., 16:44 ч.

Хляб и вино 

  Поезия
388 15 21

 

Той не е като други мъже,

не сяда в кварталната кръчма,

не псува и дори не кълне

съдбата си трудна и мъжка.

 

Дъщеря му вчера проходи,

омеси ѝ питка за здраве,

и скришом две сълзи отрони

с молитва към хляба да пази

 

слънцата в главицата малка,

сърцето под бялата дрешка,

и в съня ѝ- майчина ласка,

усмивката чиста и крехка.

 

Раздаде по равно от хляба

и погълна го сивия здрач.

Понесъл в душата си храма,

приседна...Сякаш морен ездач...

 

Изхлипа пред снимката жълта,

потъна в очи от безбрежност.

Със вино преля и въздъхна:

Не признавам смъртта, моя вечност!

© Ивита Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??