6 окт. 2022 г., 10:44

Хляб за братя 

  Поэзия
1702 21 19

... не знам какво ще стори сиромаха,
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,

 

дали ще натроши на някой гълъб
трошиците от краешника сух? –
или ще чуя въздъхът му дълъг
как си лети към Бог и Син, и Дух,

 

дали – протегнал тихите си длани,
ще ми изпрати светлата си вест,
че може би с Любов ще ме нахрани,
щом седна на трапезата му днес?

 

Или – немилостив! – ще ме прогони
да скитам по света немил-недраг.
То, цял живот в постеля от пирони –
ако заспя, аз само знам си как.

 

Дано ми ръсне шепа-две трошици.
И кротко да ми каже: – Братко, влез!
Защото ние – Хората, – сме птици,
заключени в световния кафез.

 

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??