Хляб за братя
... не знам какво ще стори сиромаха,
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб
трошиците от краешника сух? –
или ще чуя въздъхът му дълъг
как си лети към Бог и Син, и Дух,
дали – протегнал тихите си длани,
ще ми изпрати светлата си вест,
че може би с Любов ще ме нахрани,
щом седна на трапезата му днес?
Или – немилостив! – ще ме прогони
да скитам по света немил-недраг.
То, цял живот в постеля от пирони –
ако заспя, аз само знам си как.
Дано ми ръсне шепа-две трошици.
И кротко да ми каже: – Братко, влез!
Защото ние – Хората, – сме птици,
заключени в световния кафез.
© Валери Станков All rights reserved.
