хм...
Мъж, жена и тишина...
след тях е само спомен вечен...
целувка, милувка, топлина...
и изгарят на омразата оковите.
Жена, дете и тишина...
сама остана в мрака...
прегръдка, ласка майчина и свян...
загърбила е тя погледа на злобата от хаоса.
Дете само и тишина...
миг на размисъл и печал...
прегръдка с плюшеното си мече,
поглед към звездите и отвъд...
това остава, щом си сам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Генешка Все права защищены
