Nov 28, 2007, 9:57 AM

хм...

  Poetry » Other
1.3K 0 8

Мъж, жена и тишина...

след тях е само спомен вечен...

целувка, милувка, топлина...

и изгарят на омразата оковите.

Жена, дете и тишина...

сама остана в мрака...

прегръдка, ласка майчина и свян...

загърбила е тя погледа на злобата от хаоса.

Дете само и тишина...

миг на размисъл и печал...

прегръдка с плюшеното си мече,

поглед към звездите и отвъд...

това остава, щом си сам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Генешка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...