Ходът на червея

Като чудо си отмина този ден,

случваше се всичко както искам,

явно бях благословен,

със Съдбата скрито се натисках.

Тясно беше в асансьора

и прегръщаше ме Тя,

с нея исках да поспоря,

но ѝ подарих цветя.

Днес към мен е благосклонна –

да ѝ се порадвам още ден,

някаква звезда на небосклона

ярко грееше за мен.

Утре всичко може да се случи

и да се разбърка моята Съдба,

да се скитам аз – бездомно куче,

неоставящо следа.

И кашоните да са ми къща,

в тях да лягам аз пиян,

а Сутринта над мене да повръща

отвращение от хорски срам.

От върха до дъното –

колко кратък ми е Пътят ?

В разстоянията сгънати –

ходове на Червеи се мътят.

botyo fentiev