Ходът на червея
Ходът на червея
Като чудо си отмина този ден,
случваше се всичко както искам,
явно бях благословен,
със Съдбата скрито се натисках.
Тясно беше в асансьора
и прегръщаше ме Тя,
с нея исках да поспоря,
но ѝ подарих цветя.
Днес към мен е благосклонна –
да ѝ се порадвам още ден,
някаква звезда на небосклона
ярко грееше за мен.
Утре всичко може да се случи
и да се разбърка моята Съдба,
да се скитам аз – бездомно куче,
неоставящо следа.
И кашоните да са ми къща,
в тях да лягам аз пиян,
а Сутринта над мене да повръща
отвращение от хорски срам.
От върха до дъното –
колко кратък ми е Пътят ?
В разстоянията сгънати –
ходове на Червеи се мътят.
botyo fentiev
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
