НОКТЮРНО

Нерядко от пламтяща в мене жар

остава само призрачна вселена –

един мираж неустоим и вечен

закърмен със несбъднати  мечти.

А може би…

сега и ти

си някъде сред  нейните звезди.

Опитах се като Икар

към слънцето да полетя...

да търся теб и любовта.

Но восъкът се разтопи

и паднаха безпомощни крилете.

Загледах се в звездите

и вместо боговете

попитах пътя млечен

къде си ти,

къде е тя?

Въпросите потънаха

на мълниите в грохота,

а вятърът – вълшебен тромпетист,

безмилостно издуха им следите...

Разравям спомените разпилени,

затрупани от болка, радост и тъга

и оня страстен порив на мечтите,

препускащ по небесната дъга.

„Отново” с обич галя ти косите

и гледам в унес залеза златист.

Накрая  нещо топло пада от очите

и мокри този... смачкан вече лист.