22.10.2010 г., 17:27

Hоктюрно

1.2K 0 0

НОКТЮРНО

 

Нерядко от пламтяща в мене жар

остава само призрачна вселена –

един мираж неустоим и вечен

закърмен със несбъднати  мечти.

А може би…

сега и ти

си някъде сред  нейните звезди.

 

Опитах се като Икар

към слънцето да полетя...

да търся теб и любовта.

Но восъкът се разтопи

и паднаха безпомощни крилете.

Загледах се в звездите

и вместо боговете

попитах пътя млечен

къде си ти,

къде е тя?

Въпросите потънаха

на мълниите в грохота,

а вятърът – вълшебен тромпетист,

безмилостно издуха им следите...

 

Разравям спомените разпилени,

затрупани от болка, радост и тъга

и оня страстен порив на мечтите,

препускащ по небесната дъга.

 

„Отново” с обич галя ти косите

и гледам в унес залеза златист.

Накрая  нещо топло пада от очите

и мокри този... смачкан вече лист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...