Oct 22, 2010, 5:27 PM

Hоктюрно

  Poetry » Love
1.2K 0 0

НОКТЮРНО

 

Нерядко от пламтяща в мене жар

остава само призрачна вселена –

един мираж неустоим и вечен

закърмен със несбъднати  мечти.

А може би…

сега и ти

си някъде сред  нейните звезди.

 

Опитах се като Икар

към слънцето да полетя...

да търся теб и любовта.

Но восъкът се разтопи

и паднаха безпомощни крилете.

Загледах се в звездите

и вместо боговете

попитах пътя млечен

къде си ти,

къде е тя?

Въпросите потънаха

на мълниите в грохота,

а вятърът – вълшебен тромпетист,

безмилостно издуха им следите...

 

Разравям спомените разпилени,

затрупани от болка, радост и тъга

и оня страстен порив на мечтите,

препускащ по небесната дъга.

 

„Отново” с обич галя ти косите

и гледам в унес залеза златист.

Накрая  нещо топло пада от очите

и мокри този... смачкан вече лист.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....