Хомункулус
По образа свой те създадох…
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…
А ти се опълчи над мене…
над своя създател, о, твар…
Нима право вярваш, че можеш…
да скършиш ти своя баща?
Хомункулус, що притежаваш,
което аз нямам? Кажи!
Аз имам душа, имам камък*…
а ти май ги нямаш… нали?
Обзет си от своите страсти…
от гордост, ненавист, от гняв!
Знай, няма да плача когато…
превърна** те в облак от прах…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андрей Андреев Все права защищены
