Хомункулус

Поезия » Философска, Друга

763 0 1

По образа свой те създадох…
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…

А ти се опълчи над мене…
над своя създател, о, твар…
Нима право вярваш, че можеш…
да скършиш ти своя баща?

Хомункулус, що притежаваш,
което аз нямам? Кажи!
Аз имам душа, имам камък*…
а ти май ги нямаш… нали?

Обзет си от своите страсти…
от гордост, ненавист, от гняв!
Знай, няма да плача когато…
превърна** те в облак от прах…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

*философски камък
**Исках да използвам думата "преобразувам", но тя би развалила стъпката, която използвам.

Идеята на текста е да покаже, че всеки от нас може създаде свое алтер его, което се отдава на страстите си. Единственото оръжие, което може да спре този своеобразен хомунклус, е човешката душа.