По образа свой те създадох…
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…

А ти се опълчи над мене…
над своя създател, о, твар…
Нима право вярваш, че можеш…
да скършиш ти своя баща?

Хомункулус, що притежаваш,
което аз нямам? Кажи!
Аз имам душа, имам камък*…
а ти май ги нямаш… нали?

Обзет си от своите страсти…
от гордост, ненавист, от гняв!
Знай, няма да плача когато…
превърна** те в облак от прах…