Хора...

4 дек. 2009 г., 22:31

Поэзия » Философская

637 0 1

Тя седна на пейката тихо.

Сълзите болка издаваха.

Нощта и мъглата я скриха,

а хората все си минаваха...

Тя каза нещичко плахо.
В душата й беше тъма.
А хората дори не разбраха,
че се чувства ужасно сама.

Тя виждаше нещо отвъд.

Сърцето заби учестено.
Вледени се самотната плът,

вървяха хората. Уморени.

Тя стана от пейката в двора.

Сякаш бе минал се век...

Минаваха безчувствени хора,

защо я боли, хей, ЧОВЕК?!?

03.12.2009г.

00:13ч.