Хора...
Тя седна на пейката тихо.
Сълзите болка издаваха.
Нощта и мъглата я скриха,
а хората все си минаваха...
Тя каза нещичко плахо.
В душата й беше тъма.
А хората дори не разбраха,
че се чувства ужасно сама.
Тя виждаше нещо отвъд.
Сърцето заби учестено.
Вледени се самотната плът,
вървяха хората. Уморени.
Тя стана от пейката в двора.
Сякаш бе минал се век...
Минаваха безчувствени хора,
защо я боли, хей, ЧОВЕК?!?
03.12.2009г.
00:13ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Терзийска Все права защищены
