2 мая 2009 г., 13:53

Хора

973 0 5

Кои сме ние, хора?

Изричащи ругатни

и готови вечно за сплетни.

Насила слагаме усмивки,

нашите приятелки-лъжливки.

Със сълзи нервите трошим,

да се смеем рядко ще си позволим.

Защо сме ние, хора?

Разваляме мелодията на речта си,

само за да нагрубим врага си.

Разтягаме лицата в мижава гримаса,

но не сваляме картите на маса.

Къде сме ние, хора?

Между пътя и пътечката стоим

и никога не ще решим

в коя посока да поемем

и живота си в ръце да вземем.

Какво сме ние, хора?

Във театър кукли-

фукли с букли.

Това сме ние, хора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...