May 2, 2009, 1:53 PM

Хора

975 0 5

Кои сме ние, хора?

Изричащи ругатни

и готови вечно за сплетни.

Насила слагаме усмивки,

нашите приятелки-лъжливки.

Със сълзи нервите трошим,

да се смеем рядко ще си позволим.

Защо сме ние, хора?

Разваляме мелодията на речта си,

само за да нагрубим врага си.

Разтягаме лицата в мижава гримаса,

но не сваляме картите на маса.

Къде сме ние, хора?

Между пътя и пътечката стоим

и никога не ще решим

в коя посока да поемем

и живота си в ръце да вземем.

Какво сме ние, хора?

Във театър кукли-

фукли с букли.

Това сме ние, хора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...