2.05.2009 г., 13:53

Хора

972 0 5

Кои сме ние, хора?

Изричащи ругатни

и готови вечно за сплетни.

Насила слагаме усмивки,

нашите приятелки-лъжливки.

Със сълзи нервите трошим,

да се смеем рядко ще си позволим.

Защо сме ние, хора?

Разваляме мелодията на речта си,

само за да нагрубим врага си.

Разтягаме лицата в мижава гримаса,

но не сваляме картите на маса.

Къде сме ние, хора?

Между пътя и пътечката стоим

и никога не ще решим

в коя посока да поемем

и живота си в ръце да вземем.

Какво сме ние, хора?

Във театър кукли-

фукли с букли.

Това сме ние, хора...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...