4 янв. 2013 г., 15:57

Хора

682 0 0

Град.
                Улици.
                                  Хора.
Вървят. Лутат се. Скитат.
Замислени. Сериозни.
Не поглеждат встрани. Говорят по телефона.
Бързат.
Намусени. Нещастни. Гледат през вежди. Мръщят се.
Търсят нещо. Чакат нещо. Нетърпеливи са.
Бързат.
Трамваи. Автобуси. Коли.
Карат бързо. Закъсняват.  
Няма как.
Стават рано. Лягат  рано. Рано се предават. Трудно е.
Стискат зъби. Навеждат глави. Не смеят.
Няма как.
Гледат телевизия. Всякаква. Всички.
Пред компютъра. Пиshат. Смеят се.
Не четат. Нямат време.
Пазаруват. Пресмятат. Купуват.
Скъпо е.
Имат принципи. Отстояват ги. Нарушават ги.
Само веднъж.
Обичат. Мразят. Силно.
Не се доверяват. Умни са.
Глупци.
Викат. Крещят. Чупят. Блъскат.
Пият.
Няма как.
Имат отношение. Имат виждане.
Защитници. Граждани. Патриоти.
Обичат България.
Сакън.
Излизат. Прибират се.
Лягат с гръб.
Мислят. Мечтаят. Тъмно е.
Въздишат.
Уморени са. Боли ги. Приемат го.
Очите се насълзяват. Хрипат.
Мрак.
Задавена тишина. Сенки. Шум.
Страшно е.
След малко им минава. Унасят се. Спят.
А утре отново.
Същото.
Няма как.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Млад мъж Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...