14 апр. 2019 г., 10:07  

Хоризонт

717 0 0

Лежа на тревата с отворени очи.

Лешоядът над мен бавно кръжи.

Ще почакаш още малко, приятелче.

Нека погледам как облакът пълзи.

 

Лежа на земята с разперени ръце.

Небето над мен безметежно синее.

Слънцето е замряло в очакване.

Лъчите му галят нежно лицето ми.

 

Никой няма да ми отнеме този миг.

Съдбовна среща между земята и небето.

Аз съм хоризонтът, линия на сливането.

Аз съм хармонията между човек и вселена.

 

Сега лежа с отворени очи и чакам.

Лешоядът прави кръгове и се снижава.

Вече умът ми секундите не отброява.

Сега времето е всичко, с което разполагам.

 

Лежа на тревата и чакам вечността.

Облаците бавно по небето отминават.

Слънцето търпеливо не спира да пече.

Клепачите ми все повече натежават.

 

Цял живот стърчах като гръмоотвод.

Посрещах бурите, поемах ударите.

Отвеждах напрежението надълбоко.

Но битката свърши, сега съм хоризонт.

 

Лешоядът кръжи неуморно и все по-близо.

Не го виждам вече, очите спряха съпротивата.

Чувствам само сянката му върху лицето си.

Усмихвам се. Сбогувам се. Красиво е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...