Apr 14, 2019, 10:07 AM  

Хоризонт

  Poetry
710 0 0

Лежа на тревата с отворени очи.

Лешоядът над мен бавно кръжи.

Ще почакаш още малко, приятелче.

Нека погледам как облакът пълзи.

 

Лежа на земята с разперени ръце.

Небето над мен безметежно синее.

Слънцето е замряло в очакване.

Лъчите му галят нежно лицето ми.

 

Никой няма да ми отнеме този миг.

Съдбовна среща между земята и небето.

Аз съм хоризонтът, линия на сливането.

Аз съм хармонията между човек и вселена.

 

Сега лежа с отворени очи и чакам.

Лешоядът прави кръгове и се снижава.

Вече умът ми секундите не отброява.

Сега времето е всичко, с което разполагам.

 

Лежа на тревата и чакам вечността.

Облаците бавно по небето отминават.

Слънцето търпеливо не спира да пече.

Клепачите ми все повече натежават.

 

Цял живот стърчах като гръмоотвод.

Посрещах бурите, поемах ударите.

Отвеждах напрежението надълбоко.

Но битката свърши, сега съм хоризонт.

 

Лешоядът кръжи неуморно и все по-близо.

Не го виждам вече, очите спряха съпротивата.

Чувствам само сянката му върху лицето си.

Усмихвам се. Сбогувам се. Красиво е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...