Хоризонтът е световен кръговрат,
но как ли поетите ще разберат
да сътворят онези думи топли,
правещи това човешко естество,
което днес надава тежки вопли,
а иска да живее в общество -
трябва в ситуацията обрат,
та младите да не чезнат, да не мрат!
Писатели, с кулите въздушни,
за хората остават си бездушни
и слагат си самички тежко бреме,
говорейки за нещо помрачено,
без да знаят какво в днешно време
защо и как да бъде споделено,
та те самите, вместо да са мрачни,
в изказа си да са еднозначни.
Високомерни, глухи, неграмотни,
притиснати от туй, че са самотни,
размахват фрази, пишат се поети
и всеки, сякаш нещо ценно брани-
затова излияния предвзети
често преминават и в закани,
но кой ли може тук да им отнеме,
привързаното за сърцете стреме?
© Валери Рибаров Все права защищены
Коментарът ти много добре илюстрира, казаното от мен в тази творба. На поета няма нужда някой да му казва посоката, защото той, именно като поет, трябва да я знае и тя, като негова, трябва да се слива с другите, което се изразява в нещо напълно реално, материално, наричащо се обединена интелигенция, задваща дневния ред на обществото, по който да работи Държавата. Не се съмнявам, че си честен човек, но това, че не виждаш оковите си, не означава, че не ги мъкнеш.