23 апр. 2025 г., 18:18

Хороскоп

327 0 0

Гледаме в захлас небесните тела -
далечни, загадъчни и интересни.
За да ни предскажат нашите дела
и покажат истините неизвестни.

 

Съзвездията обаче са безбройни, 
долавяме само мъничка частица,
очаквайки с мисли неспокойни 
да ни проговори нашата звездица.

 

Да ни каже, че носи ни надежда
и за нас я пази в небето необятно.
Звезда, която приказно изглежда
да ни зарадва толкова приятно.

 

Радостта да споделим копнеем
с всички тези, които са ни важни.
Само лошото разказано не смеем,
скрили сме го зад очите влажни.

 

Нека опитаме друго да направим -
да оставим звездичката да свети,
към себе си пътека да проправим,
тя сама ще дойде, когато я усети.

 

Щом веднъж добре се опознаем,
разгадали сме човешката природа.
Не търсим някоя звезда назаем,
да ползваме за собствена изгода.

 

Тогава сме натрупали познанието,
но не над другите за да надделеем.
С него сме получили призванието 
емоциите в себе си да овладеем.

 

Успехът за всеки е така различен -
някои го мерят само с материя,
за тях триумфът винаги е личен,
искат силно собствена империя.

 

За други успехът е себераздаване
в името на чистото и добротата.
Измерва желанието за създаване 
на една вселена, вътрешно богата.
 
В нея същността ни силно свети.
По-ярка от звездите се събужда.
Сиянието си отвътре щом усети,
не търси вече светлината чужда. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...