23.04.2025 г., 18:18

Хороскоп

324 0 0

Гледаме в захлас небесните тела -
далечни, загадъчни и интересни.
За да ни предскажат нашите дела
и покажат истините неизвестни.

 

Съзвездията обаче са безбройни, 
долавяме само мъничка частица,
очаквайки с мисли неспокойни 
да ни проговори нашата звездица.

 

Да ни каже, че носи ни надежда
и за нас я пази в небето необятно.
Звезда, която приказно изглежда
да ни зарадва толкова приятно.

 

Радостта да споделим копнеем
с всички тези, които са ни важни.
Само лошото разказано не смеем,
скрили сме го зад очите влажни.

 

Нека опитаме друго да направим -
да оставим звездичката да свети,
към себе си пътека да проправим,
тя сама ще дойде, когато я усети.

 

Щом веднъж добре се опознаем,
разгадали сме човешката природа.
Не търсим някоя звезда назаем,
да ползваме за собствена изгода.

 

Тогава сме натрупали познанието,
но не над другите за да надделеем.
С него сме получили призванието 
емоциите в себе си да овладеем.

 

Успехът за всеки е така различен -
някои го мерят само с материя,
за тях триумфът винаги е личен,
искат силно собствена империя.

 

За други успехът е себераздаване
в името на чистото и добротата.
Измерва желанието за създаване 
на една вселена, вътрешно богата.
 
В нея същността ни силно свети.
По-ярка от звездите се събужда.
Сиянието си отвътре щом усети,
не търси вече светлината чужда. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...