Apr 23, 2025, 6:18 PM

Хороскоп

  Poetry
326 0 0

Гледаме в захлас небесните тела -
далечни, загадъчни и интересни.
За да ни предскажат нашите дела
и покажат истините неизвестни.

 

Съзвездията обаче са безбройни, 
долавяме само мъничка частица,
очаквайки с мисли неспокойни 
да ни проговори нашата звездица.

 

Да ни каже, че носи ни надежда
и за нас я пази в небето необятно.
Звезда, която приказно изглежда
да ни зарадва толкова приятно.

 

Радостта да споделим копнеем
с всички тези, които са ни важни.
Само лошото разказано не смеем,
скрили сме го зад очите влажни.

 

Нека опитаме друго да направим -
да оставим звездичката да свети,
към себе си пътека да проправим,
тя сама ще дойде, когато я усети.

 

Щом веднъж добре се опознаем,
разгадали сме човешката природа.
Не търсим някоя звезда назаем,
да ползваме за собствена изгода.

 

Тогава сме натрупали познанието,
но не над другите за да надделеем.
С него сме получили призванието 
емоциите в себе си да овладеем.

 

Успехът за всеки е така различен -
някои го мерят само с материя,
за тях триумфът винаги е личен,
искат силно собствена империя.

 

За други успехът е себераздаване
в името на чистото и добротата.
Измерва желанието за създаване 
на една вселена, вътрешно богата.
 
В нея същността ни силно свети.
По-ярка от звездите се събужда.
Сиянието си отвътре щом усети,
не търси вече светлината чужда. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...