30 мая 2024 г., 14:20  

Хотел за двама

395 3 1

ХОТЕЛ ЗА ДВАМА

 

Когато те видях първица

във онзи столичен хотел,

ти беше плаха като птица,

и аз бях някак си несмел.

 

Щом в стаята ми тихо влезе –

тъй благо снопче светлина,

си глътнах всичките поезии

пред теб! – прекрасната Жена.

 

А покрай нас звучеше Шуман.

Фучаха фугите на Бах!

И аз изгубих ум и дума,

щом роклята ти попилях.

 

Аз смъкнах своята фланела,

Ти – своя черен сутиен.

С бекинчето ти със дантела

бях, честно, малко затруднен,

 

А по-натам не помня нищо.

Изпаднал в шеметен екстаз,

пламтях и гаснех във огнища,

дори забравих кой бях аз?

 

Румсървисът със две кафета

на заранта ни закроти.

администраторката клета! –

щом тръгнах, сметката плати.

 

И днес, щом пейне ми петелът,

те виждам – снопче Светлина.

В онази блага нощ в хотела

със теб! – най-святата Жена.

 

30 май 2024 г.

гр. Варна, 7, 15 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...