May 30, 2024, 2:20 PM  

Хотел за двама

  Poetry » Love
394 3 1

ХОТЕЛ ЗА ДВАМА

 

Когато те видях първица

във онзи столичен хотел,

ти беше плаха като птица,

и аз бях някак си несмел.

 

Щом в стаята ми тихо влезе –

тъй благо снопче светлина,

си глътнах всичките поезии

пред теб! – прекрасната Жена.

 

А покрай нас звучеше Шуман.

Фучаха фугите на Бах!

И аз изгубих ум и дума,

щом роклята ти попилях.

 

Аз смъкнах своята фланела,

Ти – своя черен сутиен.

С бекинчето ти със дантела

бях, честно, малко затруднен,

 

А по-натам не помня нищо.

Изпаднал в шеметен екстаз,

пламтях и гаснех във огнища,

дори забравих кой бях аз?

 

Румсървисът със две кафета

на заранта ни закроти.

администраторката клета! –

щом тръгнах, сметката плати.

 

И днес, щом пейне ми петелът,

те виждам – снопче Светлина.

В онази блага нощ в хотела

със теб! – най-святата Жена.

 

30 май 2024 г.

гр. Варна, 7, 15 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...