ХОТЕЛ ЗА ДВАМА

Когато те видях първица

във онзи столичен хотел,

ти беше плаха като птица,

и аз бях някак си несмел.

Щом в стаята ми тихо влезе –

тъй благо снопче светлина,

си глътнах всичките поезии

пред теб! – прекрасната Жена.

А покрай нас звучеше Шуман.

Фучаха фугите на Бах!

И аз изгубих ум и дума,

щом роклята ти попилях.

Аз смъкнах своята фланела,

Ти – своя черен сутиен.

С бекинчето ти със дантела

бях, честно, малко затруднен,

А по-натам не помня нищо.

Изпаднал в шеметен екстаз,

пламтях и гаснех във огнища,

дори забравих кой бях аз?

Румсървисът със две кафета

на заранта ни закроти.

администраторката клета! –

щом тръгнах, сметката плати.

И днес, щом пейне ми петелът,

те виждам – снопче Светлина.

В онази блага нощ в хотела

със теб! – най-святата Жена.

30 май 2024 г.

гр. Варна, 7, 15 ч.