30.05.2024 г., 14:20  

Хотел за двама

390 3 1

ХОТЕЛ ЗА ДВАМА

 

Когато те видях първица

във онзи столичен хотел,

ти беше плаха като птица,

и аз бях някак си несмел.

 

Щом в стаята ми тихо влезе –

тъй благо снопче светлина,

си глътнах всичките поезии

пред теб! – прекрасната Жена.

 

А покрай нас звучеше Шуман.

Фучаха фугите на Бах!

И аз изгубих ум и дума,

щом роклята ти попилях.

 

Аз смъкнах своята фланела,

Ти – своя черен сутиен.

С бекинчето ти със дантела

бях, честно, малко затруднен,

 

А по-натам не помня нищо.

Изпаднал в шеметен екстаз,

пламтях и гаснех във огнища,

дори забравих кой бях аз?

 

Румсървисът със две кафета

на заранта ни закроти.

администраторката клета! –

щом тръгнах, сметката плати.

 

И днес, щом пейне ми петелът,

те виждам – снопче Светлина.

В онази блага нощ в хотела

със теб! – най-святата Жена.

 

30 май 2024 г.

гр. Варна, 7, 15 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...