22 февр. 2014 г., 20:55

Хоуп

800 0 1

Хоуп. 

Заключвам те в капан за сънища. 

Защото ти си това. 

Ти просто си ми сън. 

А някъде отвъд Съня, 

в Живота не зная 

аз ли съм. 

Или не съм. 

При теб ме няма. 

Никъде ме няма. 

Изгубих се 

между случайни светове. 

Сега не знам 

какво ми е останало, 

освен едно объркано сърце. 

Излязох от Съня. 

Но как да вляза в света, 

наречен глупаво Живот... 

А между двата свята 

ми е празно. 

И тъжно. 

И студено. 

И само... 

Но и весело. 

Сдвоено, оцветено. 

С малки, мънички пера. 

Шарени, игриви, бляскави пера. 

Те толкова са Живи, 

точно като моя Сън. 

Мънички, игриви 

пламъчета жар. 

И ти си там, 

където съм и аз. 

Между двата свята, 

сгушени като пера. 

Заключвам те в капан за сънища. 

И давам ти го аз ключа. 

И само се надявам, Хоуп, 

да не забравиш за Съня.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Y. Panda Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...