Хоуп. 

Заключвам те в капан за сънища. 

Защото ти си това. 

Ти просто си ми сън. 

А някъде отвъд Съня, 

в Живота не зная 

аз ли съм. 

Или не съм. 

При теб ме няма. 

Никъде ме няма. 

Изгубих се 

между случайни светове. 

Сега не знам 

какво ми е останало, 

освен едно объркано сърце. 

Излязох от Съня. 

Но как да вляза в света, 

наречен глупаво Живот... 

А между двата свята 

ми е празно. 

И тъжно. 

И студено. 

И само... 

Но и весело. 

Сдвоено, оцветено. 

С малки, мънички пера. 

Шарени, игриви, бляскави пера. 

Те толкова са Живи, 

точно като моя Сън. 

Мънички, игриви 

пламъчета жар. 

И ти си там, 

където съм и аз. 

Между двата свята, 

сгушени като пера. 

Заключвам те в капан за сънища. 

И давам ти го аз ключа. 

И само се надявам, Хоуп, 

да не забравиш за Съня.